Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2008 17:38 - МОЯТА СТИХОСБИРКА "НАПУШЕНИТЕ МИ СТИХОВЕ" парт 1:)
Автор: melanholik Категория: Изкуство   
Прочетен: 1906 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 26.04.2008 17:42


това са всичките ми стихове, всичките са публикувани в сайтът "откровения точка ком" с много по-задна дата, така че въпросът за авторското право и кражбите въобще няма защо да се отваря. Бих се радвал ако някой може да им се наслади. На мене вече ми се гади от тях:(


ИЗЛИШЕН:

 

Зелената безкрайна шир

прегръща нежно небесата,

лъчи от синия всемир

се къпят във полята,

щастливи птици

реят се

 във синя свобода,

начупени вълници

гонят се

в кристалната река

 

...Наоколо оглеждам се

и виждам

колко съм

излишен.

 

 

ДЕЦАТА:

 

Слънцето прогаря синевата,

облаците се прозяват мълчаливо,

но защо това небе не е щастливо

и е готово да се срине над тълпата?

 

Дъжд вали - небето плаче,

безплътни сенките умират на асфалта,

стрелката мъртва обикаля циферблата,

потънала в безвремие, едва-едва се влачи...

 

Тъжни пламъци се плъзгат по лицата,

само очите на децата са щастливи,

само в тях туптят сърцата

и само те се смеят, живи.

 

 

ДИАЛОГ:

 

- Заспиват крясъци:

не ги буди - и ти заспивай.

   - Загиват в пламаци

безброй мечти...

Не си отивай!

 

 

АСОЦИЯЦИЯ:

 

Цигарата изтръсквам в пепелника,

и виждам тлеещата капка

кръв,показала се на върха и.

Спокойна ,струйката от сивкав

дим си блика

в нощта на този топъл Юни.

И спомени нахлуват през

ключалката,

засядат в мрежата от дим

която съм оплел:

едно дете

разтопява със запалката

върха на масления бял

пастел...

 

 

КАТО ПТИЦИ:

 

От антените излитат

като птици

помахали с крилата,

полета,и шептят

във дълги жици.

Милиони гласове.

Хиляди езици.

От къде ли идат,от

къде?

Границата тях не

 може да ги спре-

невидим щурм на

невидими

войници...

 

Радиото ги смила,

лакомо поглъща,

и със страшна сила

ги изплюва в мойта

къща!

 

И така от сто години

вълните прелитат

над света,

рисувайки в душите

ни болезнени картини,

вместо в тях да пеят

за това,

колко вън прекрасен

изгрева унася със

лъчите си

нощта...

 

...А някога небето

окъпано във синева,

невидими полета

ще разплачат с новина

за края на

света!

 

 

НАРИСУВАНИ ДЕЦА:

 

Пистолети шоколадови

със захарни петлета,

улучват мишени мармаладови

с куршуми от кюфтета.

 

Нарисувани деца,

преглъщат от картините,

жадни са сърцата им

за изстрелите зад витрините...

 

 

ВЪРНЕТЕ:

 

Върнете ми небето,

звездите ми върнете,

върнете ми сърцето

и душата ми върнете.

Разберете, че животът

в епруветка

сляп ме прави

и не виждам

цветовете...

 

РАЖДАМ СЕ ОТНОВО:

 

Застивам във времето,

обратно бягам на стрелките,

покрай мен обратно в нищото

пробягват гузно дните.

Тичам към началото,

политам към безкрая,

и раждам се отново

с плач във рая...

 

 

ОЧИ ОТ МАСТИЛО:

 

В нощи и дни,и топли и хладни,

едно лице без да мига с очи,

очи от мастило,безпаметно жадни,

бди над съня ни-от портата бди.

 

Залепен за вратата гледа към улицата,

навярно убийствено скучна за нас.

От некролога намига на хората

в копнежа си да измуфти фас.

 

...Бързите капчици сълзи небесни,

хартията жадно попива в душата си.

А после ветровете,и тихи и бесни,

от бялата буза ги изтриват с ръката си.

 

От това избледнява мастилото,едрите

бръчки все по-малко личат,

и посреща ме дядо на портите

някак все по-безгрижен и млад!...

 

 

 

(на дядо ми)

 

 

ТИШИНА:

 

Между късно вечерта

и рано призори,

последна фаза от съня

на първите петли -

буден съм и хич не ми

се спи!

Тихо пуша и

поезия от перото ми

кърви...

 

Тишина!

Наоколо е пълно с нея.

В тихите пасажи на

нощта

се смея.

 

Светлина!

Мрака ще изгони, ще

изгрее,

но тогава аз ще спя

и тя не ще ме

сгрее...

 

Лека нощ!

 

 

* * *

Художник без ръце:

с очи ли да рисува -

огромното море,

в очите му

бушува...

 

 

МОЖЕБИ ОТНОВО ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ:

 

Когато думите се свършат,

и свърши даже тишината,

когато мислите се скършат

от оптическа илюзия под водата,

когато чувствата замръзнат

като ледено

море,

по което секундите

далеч се плъзнат,

и времето

спре -

тогава можеби

отново ще се

срещнем

по средата на един далечен спомен,

но как ли ще се посрещнем,

щом на този свят огромен,

безсмъртни във

делата си,

но проклинящи си

дните,

сме оставили

телата си

и частици

от душите...

 

 

СРЕЩАЛ ЛИ СИ СЕБЕ СИ:

 

Кажи ми,

бил ли си във огледалото?

Там, където още екнат отдавна отзвучалите

мелодии, искрящи с белите

снежинки, пронизващи със ледени вълнички

тялото.

Където времето е спряло,

където споменът ехти,

вовеки слънце е изгряло,

по пердето зайчето пълзи...

 

Срещал ли си себе си?

Потъвал ли си в две очи?

Оглеждал ли си се

във детските забравени

мечти?

 

 

СЯНКА:

 

Аз съм сянка.

Нощем тихо крача

край заспалите

цветя.

Аз съм сянка,

бродеща в съня

ти, и шепна

нещо на

нощта. . .

Спи спокойно,

аз ще пазя

тишина,

а после

с тихи стъпки

ще се върна

със набраните

цветя.

 

ПОД ЗВЕЗДИТЕ:

 

Слънцето залязва бавно,

бавно топлите му длани стинат,

и толкова ми става хладно -

усмивките в душата ми загиват.

 

Но иде топла нощ омайна,

за да очертае на Луната силуета,

за да пръсне звездната си тайна,

и стълбичка ми пусне към небето.

 

Точно под звездите някъде към два,

без тебе мила легнал съм на блока,

прегърнал нежно тихата лула,

поглъщам жадно мойта тежка болка...

 

 

ЗАБРАВА:

 

Небето синьо ме понася и летя,

изгубвам се във вечност и мечти,

политам над морета и цветя,

и радвам се на слънчеви лъчи...

 

...И тебе, миличка, забравям аз,

за топлия ти глас забравям,

забравям всичко между нас

и болката раздираща забравям.

 

ОЧИТЕ:

Очите ми са тъжни,

очите ми мълчат,

очите ми ненужни

на лицето ми стоят.

Очите гледат тъжно

към дебелата стена -

безумно ми е нужна

молекула светлина!

 

Очите ми са празни,

в тях се дави мисълта.

 

 

НОЩТА:

 

Колко тиха е нощта,

и скрива капките дъждовни,

а мракът в моята душа

изгнива от сълзите ми отровни.

 

Колко тиха е нощта,

нахранена от дневните брътвежи,

фаса хвърлям, и изсъсква във калта,

удавила един милион копнежи...

 

Колко тиха е нощта...

Само капките разяждат тишината.

 

 

КАКВО ОСТАВИЛ СИ СЛЕД ТЕБЕ:

 

Свърши филма с главната ти роля!

Пробягват по екрана букви подредени

като в стихче,от което уморени

ангели четат на глас - за теб се молят.

 

...Нагоре по екрана текстчето изтече,

зрителя потрива любопитно длани.

Какво оставил си след себеси, човече -

прекрасен филм или пък серия от реклами?

 

 

 

ЗВУК:

 

Звук!

Мек като коприна,

чист като сълза,

картина нарисувана

от детска ръка.

 

Ехо от спомена

със тонове изчистени,

отдавна листове отронени

сега наново подредени

и прелистени...

 

Шепот на вятъра

дошъл от края на безкрая,

струйка дим във театъра

и спомен за рая.

 

Звук преминал вековете

изцеляващ всички рани,

звук прочистил дробовете

от катраните събрани.

 

Носталгичен и далечен,

запълващ празнините.

Звук,прекрасен вечен!

 

 

ВРЕМЕТО:

Времето износва всички

зъбни колела,

преминало през тях на срички.

Под тежестта

на бавната стрелка,

пружината омеква,закрепена

със бурмички...

А старият часовник,дом

на стари мишки,

пропит със миризма на ром,

се чудя как работи още

с тез ръждясали

верижки!

 

...А отговорът сигурно е прост -

дали пък не намира време

да допусне времето

във себе си,

един неканен

гост?

 

 

ДУПЛИКА:

Няма спомен,няма

глас и няма памет.

Няма тишина и няма

болка.Чу ли,Хамлет?

 

 

 



Тагове:   Моята,   НАПУШЕНИТЕ,


Гласувай:
0



1. frozenangel - Има кой да им се наслади...
26.04.2008 18:36
Има кой да им се наслади...
цитирай
2. анонимен - RGlRkiDjgjmz
24.05.2011 11:28
Very true! Makes a cahgne to see someone spell it out like that. :)
цитирай
3. анонимен - AiDzWWMwoyGmrct
24.05.2011 14:40
h4TFBO <a href="http://ivsiqlulogmn.com/">ivsiqlulogmn</a>
цитирай
4. анонимен - AAlwdcfdDIkEhlqxl
24.05.2011 18:51
Now thatВ’s sbulte! Great to hear from you.
цитирай
5. анонимен - exZTSwXjHiZJMpfmrJ
25.05.2011 14:11
3SOtqQ <a href="http://kkqstktkmllo.com/">kkqstktkmllo</a>
цитирай
6. анонимен - UdpWOMGfneeMVro
25.05.2011 18:34
5NbTqC , [url=http://dtdaeshokbcl.com/]dtdaeshokbcl[/url], [link=http://qqduozkttjvw.com/]qqduozkttjvw[/link], http://rnknnxmkxwyf.com/
цитирай
7. анонимен - iVIFSAyCEbYnWwZU
25.05.2011 19:07
HjWMes , [url=http://nmivxdyvgshc.com/]nmivxdyvgshc[/url], [link=http://lqoxvguvasga.com/]lqoxvguvasga[/link], http://mrpufphuflej.com/
цитирай
8. анонимен - jcSksdVbLWmqMZdKH
28.05.2011 14:32
ivw3qc <a href="http://jqurwrwtqxng.com/">jqurwrwtqxng</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: melanholik
Категория: Изкуство
Прочетен: 264831
Постинги: 72
Коментари: 469
Гласове: 536
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031