Прочетен: 1310 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2008 17:50
НА ПРИМАВИСТА ДОКАТО МИ Е НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНО:
Задръж пръста ми върху паузата.
ПАУЗА...
... и нищо друго.
заснети кадри.
разпиляни движения.
моменти от мен.
...
за небето.
небето ме отнася.
кърваво до блясък, спира моя дъх
и ме пропива в пясъка.
движенията са сложни,
прегърнали момента.
... дупка във времето,
в износената лента.
...
за очите.
(съществуваме единствено
в пространството между
кървясалите капиляри.)
гледаме в очите си,
спокойно е във твоите,
и в моите спокойно е...
потъвам в тебе.
- знаеш ли, че се страхувам?
страхувам се да те докосна,
защото току-виж,
изчезнала си в миг...
и отново ще остана сам,
в този нагъл спомен.
... просто ще те гледам
и ще ти подам.
... а после ти на мене...
искам да те имам в този спомен.
...
---------
...
небето плаче под звездите,
и ти под него плачеш и го
гледаш и мълчиш.
прегръщаш спомена и стискаш го
до смърт,
препускаш през вселената
и гониш се със вятъра
и влизаш в черна дупка,
за да станеш кръгъл атом.
...
завий ме със небето,
искам да почувствам кристалната му хлад,
как погалва кожата ми.
...
думите надскочиха сюжета,
сношават се на оргии
и пораждат мисли, във които търсиш
смисъла.
а смисъла съм аз.
и ти си смисъл.
небето е смисъл.
и вятърът е смисъл.
и ВСИЧКО е смисъл.
... думите облизват своя бряг.
...
в психиатрията.
времето е спряло.
плексигласови стъкла,
искаш да ги почувстваш, но си
тъпкан с "деапакин"...
... Пешо не си е изпил серопрама,
плювнал го е в бутилката със смъкнат
етикет, за да заблуди сестрата.
вдигнал е език,
но хапчето го няма...
- Искаш ли го? - Пита те след малко.
- Защо не го изпи?
- Защото обичам да съм тъжен...
изпиваш му го ти.
и на Димитър от осма стая,
второ легло.
даде ти го тайно.
Мишо е вкарал малко ГАНДЖА.
в тоалетната пушите я тайно
на прозореца,
а после сядате на широкия перваз един
срещу друг за да забравите за ВСИЧКО...
... докосваш челото си
до плексигласовата хлад, гледаш
към небето...
(ах, тази казарма...
къде те докара,
че да се спасиш от нея...
въпреки това е толко романтично...)
нощем правите се, че не можете да спите.
сестрата дава ви по един диазепам.
натрошавате...
шмъркате...
... в тоалетната пушите и си приказвате.
сестрата влиза. време е да лягате.
... след снощния хрорпромазил, задникът те
боли ужасно и още не знаеш къде си. вече
няма да се опитваш
да си изпросиш това "наказание".
просто вече знаеш как е.
... нощ. всички спят. само ти се въртиш в леглото.
ходи ти се до тоалетната.
ставаш. занасяш се в мрака заради респолепта,
блъскаш се в едно легло, излизаш.
в тоалетната едва се държиш на крака, занасяш се...
визитация:
хаос от думи. без смисъл. задържаш смеха си,
а искаш да се засмееш.
направиш ли го, вечно ще си там...
... сред мирис на спокойна хлад,
и баки със храна, на които пише ПСИХО.
...
аз съм на 5. вятърът е заспал сред
клоните на дърветата.
мама бди над съня ми.
но аз съм някъде другаде.
...вятърът си има име.
но вятърът си има име.
и вятърът си има име,
също и вятъра - всички си имат име.
само ти нямаш...
...
какво е времето?
какво е пространството?
какво е материята?
какво е отношението между
време, пространство, материя, енергия,
безвремие, хаос, политане, отнасян, край, начало
и космос?
а какви са обратните съотношения между тях?
а обратните съотношения, съотнесени към скоростта
на светлината?
ами корен квадратен от получения резултат,
закръглено до
70000000000
0000000
000000000000000
0000000000000000000-та запетая?
...
------------------------
...
студено бледо светлосиньо чисто небе
...
вятър загнезден в листата
...
тишината е обвивка
...
ти си полудяла материя
...
атомите са влюбени В
...
минава котка. мъкне НЕЩО. тръгва КЪМ
...
----------------------
...
за стъклото.
знаете ли, че стъклото тече?
да, то тече, то не е твърда материя,
то е никога втърдяваща се съвсем
материя, която още не е добре изследвана от учените
с големите си очила,
със свличащи се бавно кашкави стъкла.
... за 10 години, стъклото на прозореца
е надебеляло в
долния си край толкова спрямо
в горния си край, че
можеш да измериш разликата с шублер.
ШАНТАВО!!!
но истина...
стъклото е прекрасно. прекрасно е, когато
го докоснеш с дланта си,
а си на 7 и ти е скучно в стаята.
скъклото е красиво.
хайде да намерим смисъл във стъклото,
искате ли?
ето:
... стъклото те отнася.
стъклото е енергия.
и ти си енергия.
ти си E=M.C на квадрат.
... а толко хладно бе стъклото, когато
устни ти докосваше до устните й нежни,
затворени във кинескопа...
една безмълвна снимка на момичето
мечта...
... сълзи кристални ронят небесата,
пороят е запълнил всичко от небето до
земята, а ти стоиш и гледаш през прозореца,
поемаш аромата.
... пушиш.
JET~1 звучи, полита над дъжда,
Милен Фармер обича меланхолията,
а ти обичаш нея,
обичаш и смеха,
посипал се след куп безсмислени слова.
...
за времето.
как да спреме времето съвсем? и нужно ли е то
понякога да спира?
... когато времето спираше, аз преставах да съществувам
в скучния бледнеещ сюжет. Ставах на пясък. падах равномерно,
и само по това съдех за времето. по собственото ми изтичане.
... помниш ли когато беше на 4?
не ти се спеше следобед. седеше на килима,
сред пръснатите играчки и тиктакането на будилника,
и пазеше тишина за да не се събудят вашите.
времето беше спряло, нали? напълно. съвсем.
потъваше в мисли.
поглеждаше към стъклото -
отвън всичко бе съвършено неподвижно.
облаците бяха залепени за синьото небе.
листата на дърветата не помръдваха от вятъра.
...
за онази котка.
... една котка се движеше в мрака. тя знаеше
моето име, но аз не знаех нейното. спря.
погледна ме умно.
- имаш ли малко валериана? - попита ме тя. дадох й
...
---------
за смъртта.
какво е смъртта?
тя е загадка.
те ти интересна.
тя е...
... ти лежиш в леглото,
затворил очи,
ръце кръстосал на гърдите си.
опитваш се да не мърдаш.
опитваш се да не дишаш.
опитваш се да не мислиш.
искаш да си представиш как ЩЕ Е.
НО ИЗДЪРЖАШ САМО НЯКОЛКО МИГА:
УЖАС!
отваряш очи, ставаш, крещиш.
искаш да се почувстваш жив.
...
за живота.
... вече ме отпуска и нямам
никакви думи, още повече
за такава сложна тема.
ЗАСПИВАМ ПОД ДЪЖДА:
заспивам под дъжда запетая
за да накарам душата си запетая
да намери посока към
шахтата на ъгъла запетая
как не ми влезе вглавата запетая
че радиото беше синьо
а пердето ухаеше на бяло запетая
само за да се науча да чувствам точка
не се научих да чувствам запетая
пердетата оставаха сини
но сега са лилави
до блясък и остават такива
дори и когато угасва надеждата
която е тлеела за да живея за
момента е спомен който
отнася ме там където запетая
и точка и точка и точка и точка
МОЯТА СТИХОСБИРКА "НАПУШЕНИТЕ МИ СТ...
МОЯТА СТИХОСБИРКА "НАПУШЕНИТЕ МИ СТ...
Как Китай стана икономическа супер сила ...
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
24.05.2011 08:19
24.05.2011 15:12
25.05.2011 18:07
28.05.2011 14:36
