(ДУМ - ДУМ - ДУМ!):
- ПОЛИЦИЯ!!!
- Глътнах си носа,
глътнах си носа!
- ПОЛИЦИЯ!!!
- Глътнах си мозъка!
- ПОЛИЦИЯ!!!
.!.
Черна мисъл сграбчва мойто утро:
опрял челото си на хладното стъкло,
чакам изгрева, сентенции мъдрейки
и мисля си "каквото е било, било..."
"Движим се по Мюлерови Линии,
те са релсите на нашите съдби" -
ни шашна даскалът на лекцията по физика,
загледан за реакцията във нашите очи.
(Само аз ли си глътнах сърцето
на тази лекция?)
(... След това отново се замислих
за колежката Светла:) )
Съдбата е илюзия, искам да умра,
а след това да се родя отново
(но този път Обстоятелствата
и СИСТЕМАТА да не ми прецакат живота.)
... Както и да е.
Важното е, че
искам да умра:)
Над второ общежитие прелита
някакъв самолет. Знам, че
в него има НЕЩАСТНИ хора:)
Ау! Сега, като се развидели
малко, виждам отвратителния
сняг, полепнал по всичко.
Настроението ми се скапа
още повече:)
(Току-що се сетих, че днеска
имаме само две лекции и нищо друго.
Значи, ще си стоя сам в тая отвратителна
стая, ще пуша, ще слушам THE CURE и ще
гледам към прозорците на 2-ро общежитие,
чудейки се колко ли от студентите там са
нещастни и дали пък не ги искам нещастни
всичките.
А може и по някое време да напиша още нещо.
Тц! Май няма да пиша... Просто по някое
време пак ще се побъркам, ще си купя биричка
и ще ЗЛЕЯ по етажите. Ще напиша някой
нов стих на стената. Захапал цигара, ще
слизам мрачно и бавно по стъпалата от осмия
до първия етаж и обратно, тананикайки си едва
доловимо с отчаян празен глас
следната мантра:
"Аз
се
побърквам...
Аз
се
побърквам...
Всичко
е
отвратително...
Ом,
шанти,
шанти...
JAI
GURO
DEVA
OM!
Хари
Оммммммммммм
МОЯТА СТИХОСБИРКА "НАПУШЕНИТЕ МИ СТ...
МОЯТА СТИХОСБИРКА "НАПУШЕНИТЕ МИ СТ...