ДЪЖДЪТ:

Топъл Юни. Нощта е пръснала звезди.

Лежа на блока сред високите антени

и издишвам струйки към небето.

Запълвам космоса с мечти...

Ръце протягам към заоблени планети

от небесно-синя маса, ухаеща на топъл дъжд.

Ей-сега ще завали...

Дъждът ще ме разтвори като захарен памук

и ще ме върне във утробата на мама.

ЗАБРАВА:

Понякога потъвам във забрава,

превръщам се във мисъл с топъл цвят,

вселената така се заличава,

че изчезва този тъжен свят...

В празното увисвам и превръщам се в сълза,

разливам се на атоми забравата забравили,

забравям свойто място във света...

Дали и мене са забравили?

... Кои...

ПОТЪВАМ ДЪЛБОКО:

Назад се обръщам

и потъвам дълбоко,

изгубвам се в море

от горчиви сълзи.

Пак ще повторя -

потъвам дълбоко

във моите детски

зелени очи.

* * * 

Нямам време

да плача,

нямам време

да крещя,

нямам време

и да мисля

за смъртта.

Нямам време,

защото вече

светло е навън -

камбанения звън

ме буди от

кошмарен сън.

* * *

Една сълза се стече,

втора я последва,

трета май задава се,

в самота налегнала.

Бавно се редят,

без да има смисъл -

гордостта упреква пак

обърканата мисъл.

Несгодите посрещат

със стиснати юмруци,

мъжете като плачат,

не издават звуци...

Това стихотворение не е мое. Написано е от братовчед ми, който по принцип не се занимава с поезия, в момент на вдъхновение.Помоли ме да го публикувам и аз го направих, защото смятам, че е красиво.

ДЪЖДОВНО:

Дъждът споява с щрихи вертикални,

небето побеляло и заспалата земя.

А красивите ефирни и кристални

топли капки ме разтварят във нощта.

И слой по слой се стича по краката ми,

всичката греховност на плътта;

оголена, сияеща душата ми

усмихва се и слива се с дъжда.