Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2008 22:15 - КОГАТО ПОЛУДЯВАШ (не мога да повярвам че съм пропуснал да го публикувам в блога си)
Автор: melanholik Категория: Изкуство   
Прочетен: 4364 Коментари: 16 Гласове:
0



КОГАТО ПОЛУДЯВАШ

 

 

 

"Когато си помислиш да скочиш през

прозореца и не се изплашиш...

значи наистина си полудял"

Една леко шантава зъболекарка.

 

 

 

 

 

Мисли:

 

Оф, да се завия малко повече, така ми е студено... Как само се е усмърдяло това одеяло, направо ми се гади. Ега ти възглавницата!

 

Писна ми от тия гласове, стъпки в коридора. И тоя асансьор... Ама защо асансьора преди малко спря на седмия етаж, при положение, че натиснах осмия бутон? Странно.

Пауза (вътрешно безмълвие, студено безсмислено безмълвие).

Мисли:

 

Луната отново е кръгла до болка, как само наднича отвисоко през прозореца и ме гледа... Не й ли е студено? Боже, това как ми хрумна?...

 

... не, едва ли й е студено. Глей само как се е сгушила в периферията на тоя облак, кара периферията от тази страна да свети, от другите страни периферията на облака е почти тъмна, само контурите проблясват мътно и... ууу!, зловещо!

 

... да бе, така е.

 

... леле... пак почнах... Ше се побъркам... Направо...

 

Ега ти, как само стана така днеска... То винаги така става, винаги ми се случват само такива работи. На мене, че на кой друг. Егати! Да, тоя ден беше наистина отвратителен. И вчера. Не, вчера май не ми беше много гадно, гадно ми беше ама после ми стана некво яко като оная сляпа баба ме помоли да я преведа до другия тротоар. Помогнах й, преведох я и тя ми благодари.

Пауза (радостна безсмислена пауза, запълнена с гласът на бабата: "благодаря ти, да си жив и здрав!").

Мисли:

 

Пак капе... Трябва да повикам да оправят банята.

 

... ама преди един ден ми беше много гадно. А в понеделник?

 

Що си задаваш тия въпроси... ех... Май пак почваш да се побъркваш момче, с...

 

... виквай...

 

М-дааа... Ега ти!

 

Сега май й е студено - Луната е разбутала облака на страни, сега той е далеч и на нея й е студено. И на мене ми е студено, това одеяло смърди ужасно и е много леко, трябва да си сложа юргана. Ама ме мързи да стана от леглото.

 

Оф, ще се побъркам... Що на мене бе, що баш на мене... Що аз, що бе, мама му стара... Ще се побъркам! Как искам да не се бях раждал. Какво ли щеше да е?

Пауза (чиста празна пауза):

Празно! Щеше просто да е празно! Без Мен. Боли ме от мен... Гогава, ако Ме нямаше, от Мен кой щеше да Го боли?

 

ТИ СИ НЕНОРМАЛЕН! КАК ТИ ХРУМВАТ ТАКИВА РАБОТИ?

 

... ох, боли ме от мисли. И от мен ме боли. И от Вас. Боли ме от Вас, не. Да, от Вас ме боли. Глупости, боли ме само от мене.

 

Тъпо ми е... Ега ти. Зле, мама му скапана... Зле.

 

Надигам леко гърбът си от леглото, поглеждам през прозореца към най-крайния прозорец на седмия. Свети, пердетата са махнати. Кви са тия, бе? Тоя стои на прозореца. А оня е луд, стои по средата на стаята и не мърда. Пафкан е до козирката, не, не му завиждам. Вчера се напафках, ама пак ми беше тъпо. Тъпо, тъпо, тъпо, тъпо, тъпо, тъпо, тъпо! Туп - туп - туп, тъка, тъка, тъка! Тъка, тъка, тъка - туп, туп, туп! Ха, аз съм много ненормален, май преди не бех чак така, а?

 

...аха.

 

... знам ли?

 

Гласът ми е празен, а какво означава това?

 

Аааа, тоя най-после се размърда! Може да го е хванала Параноята. Ама оня си стои на прозореца.

 

Някой влезе... Не, това е Оня. Същия. Ех, как ми е тъпо... Дали да не изляза и да отида при тях? Не ги познавам ама ми пука? А? Ега ти! Не ми пука, тъпо е човек да се ограничава, да не прави никакви лудости изпълващи го с еуфория. Не било редно! Да бе, да! Писна ми от тия глупости. Утре ще се изсера на някое обществено място. Заедно с кучетата. И котките. И врабчетата.

 

... ама дори да отида при тях, пак ще ми е тъпо. Всички са ми тъпи, тъпи, еднакви, сиви, цветни, безцветни, красиви, грозни, щастливи, но еднакви! Всички са еднакви, отлети в калъпа на причинно-следствените връзки, оформящи начина на поведение и начина по който живеят и мислят и чувстват. И те са нещастни, но поне са си еднакви. Искам ли и аз да съм еднакъв? Не. Да. Не.

 

Не.

 

Как пък не, май вече не ми пука. Да го духат. Всичките. Сред Тях ми е тъпо. Всичко ме преболя и сега ми е просто тъпо. То, и сред Мен би ми било тъпо. Или не? (ще се клонирам и Земята ще натежи от Нещастници)

 

Тая луна е отвратителна.

Пауза (изпълнена с някакво романтично чувство, романтично чувство от сладка тъга, както когато вали).

Мисли:

 

Ега ти, никога не ми е било така яко! Чувствам се като в най-тъжната френска драма, животът ми е най-тъжния и нещастния който мога да си представя, стоя, замислям се над него от позицията на наблюдател и ми е много готино - сякаш стоя и гледам някоя готина драма по канал 3 в два посред нощ и се вълнувам. Няма такава атмосфера, няма такъв живот, такива размисли, такова трагично чувство за което хората не подозират... И аз съм главния герой! Полъскан съм, Боже, Ти си Ненормалник и Гадняр, но съм Ти благодарен, че съм нещастен:)!

 

Докато гледам някоя готина драма, ми е яко да я гледам и не ми пука какво ще се случи с главния герой, дали ще умре от рак или в катастрофа, дали ще е тъжен или нещастен накрая. Важното е докато гледам да ми е яко, да пуша и да гледам и да се потапям в атмосферата и да плача и да... Егати, така си е! Кво се сдухвам, важното е, че живота ми си тече в тоя отвратително трагичен и скучен и болезнено странен сюжет и сега ми е некво яко да се наблюдавам отстрани. Ако някой можеше да направи филм за живота ми, това би бил най-тъжния и красив и стойностен филм; всичката ми болка, всичките ми размисли, прозрения за всичките Грешки, разсъждения, всичко Наоколо, всичко в Мен, всичко в душата ми и извън нея и в начина по който се пречупвам в теб и в мен и в... Луната пак се скри зад облака но прозира през него, сега е по-високо, колко ли време мина откак беше ей там? И... абе, кво ми пука за тая луна, като я гледам такава кръгла ме потиска, виси една такава тежка и всеки миг може да падне и да премаже сградата.

 

... кой съм аз? Истински ли съм? Така като се замисля над целия си Живот, май не съм истински. Аз съм измислен, аз съм кошмар, аз се сънувам, аз се плача, аз се наслоявам, аз се изпарявам, аз се мълча, аз се надишвам с аромата от себе си, замайвам се и се издигам над морета, океани, а после пак се връщам тук и...

 

... навярно сега някой ме измисля. Да бе, някой много луд депресиран писател се е напушил като копеле, и ме измисля. Представям си го: приведен съвсем ниско над тетрадката, пише с голяма автоматична писалка, пише бързо, пише бързо и защото е пафкан буквите му са разтреперани и се чуди дали после ще може да разчете нещо от тия синусоиди, но не е важно, важното е, че мисълта му върви бързо, гладко и трагично. А може и просто да е в депресия, или пък да е нещастен заради същите обстоятелства заради които и аз. Но как? Как? Та аз съм уникален, няма такъв живот, такава трагедия, такава трагедия. Същата. Или има.

 

...?

 

...

 

Какво би ме изпълнило на 100%?

 

Нищо...

 

Но тогава какво искам, а? Какво искам? Какво искам в тоя миг? Какво би ме направило щастлив? Това (мисловен образ)? или пък това (мисловен образ)? (Мисловен образ) - не, и това не... Не, не и не... Всичко ми е все едно, всичко ми е недостатъчно, бегло, чуждо, празно, далечно, непотребно, чуждо до незначителност. Гади ми се от Всичко!

 

Тогава какво искам въобще? Какво? Какво!

 

... искам хората да ме обичат, искам всички хора по света да ме обичат, да го крещят, да го тръбят по телевизията, да ме прегръщат по улиците, да се стараят да ми правят добро, да ме превърнат в свой Бог!

 

Това ли искам? А? А...

 

Не... Няма смисъл. Всичко вече е почерняло, сринато, срутено, изградено неправилно, увиснало без основи в космически вакуум над земята. Не ми пука за тях, все са ми едни, все ми е едно.

 

... искам Вселената да ми се извини... Да, точно това искам!!! Искам вселената да ми се извини, че ме е замесила във ВСИЧКО ТОВА. Това ще ми е достатъчно.

 

Не, няма да съм щастлив. Дори и това да стане, няма да съм щастлив. Но поне най-после ще заплача (някакви мисловни образи, не - това са непонятни асоциативни смески между няколко емоции и мътни образи, каращи ме да се чувствам като бебе което плаче от подобно чувство).  Чувствам го.

 

...

 

Оф, колко ли е часа...? Никога няма да стана за да видя, как ме мързи да си взема телефона... Телефонче, телефонче, ела при мен, бе, да ти го...! На... Накрая ще се побъркам, честно! Чуваш ли, побъркваш се, егати скапаното. Имаш нужда отново да полежиш някъде, вече май само за това си мечтаеш, а? И що?

 

...не знам...

 

... колко бавно минава времето. То е спряло... Когато бях дете, всеки ден се точеше цяла вечност, а сега вече няма дни, няма и нощи, всичко е смесено, запълнено с инерция, неподвижност, застои, безсилие, примиреност, безцелност, липса на всякаква опция за подобрение, липса на тръпка от мисълта, при думата подобрение, липса НА.

 

... да, времето наистина няма значение. Аз съм извън него, спрял съм. Имам чувството, че тоя ненормален писател ме е написал само донякъде, само до Тук, до Сега, а след това му е свършило мастилото или тревата или просто му е минало вдъхновението и е затворил тетрадката премазвайки ме между листата й и я е захвърлил в някой шкаф, или просто е пукнал и никога няма да ме довърши. Не, не за първи път го имам това чувство, да, спомням си кога го почувствах това за първи път. Ле-леее... Колко отдавна беше, година ли беше?, или две?, или месец секунда или сън? Спомням си, че и тогава бях нещастен. Сефте:)

 

...

 

В психиатрията един шизофреник непрекъснато ме питаше, дали кучетата наистина имат глави, или просто се мъчат да се усмихнат срещу луната. Не му отвръщах нищо, и аз не знам защо.

 

После той си тръгна, пуснаха го щото вече бил по-добре, а той на раздяла ми подари оня грамаден ръждясал пирон. Да бе, спомням си:) Извади го от шкафа в който го беше скрил и каза ми, че смятал с него да се самоубие а сега ми го дава на мене. Никога не съм получавал по-мил подарък... Ех, Недко, Недко... Как си, братле? Къде си? И тебе съм те забравил... Никога няма обаче да забравя усмивката ти. Скептично - примирено - преценяваща усмивка на мъдро дете, безкрайно мъдро дете, виждащо ирония и забавление във всяка думичка. Какво виждаше в думите, какво виждаше в света? Братле, кажи ми, какво?

 

Искам ли да бъда като тебе?

 

...

 

Как ли ще е ако взема да се гръмна? Бум! А ако е в коридора, насред студеното ехо, ще е "буууум!" А ако го направя в банята ще е още по-звучно:). И вече ще Ме Няма. След мен ще са останали само делата ми и звукът от този изстрел, останал да кънти секунда - две, след като вече няма да го чувам. След мен ще е останал само той, този звук.

 

Звук... Последния звук, последния стон, последния крясък, последно нещо което ще съм казал, ИЗКРЕЩЯЛ (искам да крещя!) на Света - "гади ми се от тебе, боли ме от тебе, боли ме и ми се гади от всичко което си ти, боли ме и ми се гади от принципите по които действаш, от законите на които се подчиняваш, от начина по който отделните ти елементи влизат във връзка по между си за да функционират както поотделно, така и като механизъм, гади ми се от това което си ти и това което съм аз в теб. Напускам те! Да го духаш!"

 

Ох, боли ме от мисли... Писна ми, вече мисля толкова силно, че от звукът на тези мисли ме боли душата, както от ударна вълна те боли корема и тъпанчетата ти се пукат. Мисля бавно или бързо, но във всеки случай силно. Понякога честотата се извисява, преставам да чувам думите, долавям само мъчително тънко свистене, друг път честотата започва да се снишава, звукът се превръща в ниско плашещо буботене, кънтене, след което честотата спада под прага на чуваемост и остава само болката.

 

Гади ми се, наистина ще повърна... Не издържам!!!

Пауза (най-после дълга пауза, празна пауза, пауза без мисли).

Още по-дълбока пауза (къса пауза, празна от мисли и чувства и емоций).

 

Една мисъл (прокънтява в празното, спасителна до щастие):

 

Трябва да изпуша една цигара. Ще стана, ще си взема цигарите, ще се приближа до прозореца да го затворя, че ми стана хладно... или.... защо не?

 

Не, няма да направя това, аз да не съм луд?! Просто ще си взема цигарите ще затворя прозореца и пак ще си легна. След малко ще се съмне, до тогава ще пуша и ще чакам изгрева. Ах тези изгреви, от тая височина са прекрасни, разплакват ме.

 

FIN.



Тагове:   мога,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. candysays - натъжаваш ме, всеки път, когато погледна тук,
26.06.2008 11:29
в блога ти..
И те разбирам, мога да те разбера.. да те усетя.
Но и си ми чужд.. Прекалено си задълбал, и се .. самосъжаляваш. А това е мноооого лошо, по-лошо май, отколкото човек да се застреля.

Успех все пак, дано.. ти просветне някой ден, пред погледа :) Искрено ти го желая..

П.С. А може би наистина се нуждаеш от лечение, може би наистина си болен от нещо? Това не е срамно, потърси..
цитирай
2. melanholik - не се самосъжалявам, не виждаш Вътре в мен, в нещата които си ги знам само аз.
26.06.2008 11:44
...междодругото, приятелката ми все ми опяваше същото като това което казваш ти - че се "самонавивам" и се самосъжалявам. Да самосъжалявам се и съм прав! Когато излезе книгата ми, ще разберете всички, всички ще разберете какво ми е на душата, какъв е бил животът ми.

...а с въпросната ми приятелка, тия дни скъсах. Не мога да понасям никой да ми казва че не съм прав, когато не познава живота ми и Болката ми и... Мисията ми.

---

и да - болен съм. Имам Гранично разтройство. Но вече лежах в болница цял месец. Няма смисъл, това е в душата ми, произтича от Тъжните обстоятелства от миналото ми. Сега само любовта ме спасява, но все попадам на разни нещастнички дето не ме заслужават и ме убиждат че се "самонавивам". Ех, кога ли ще разкажа на някоя Всичко и... тя направо ще си среже вените.
цитирай
3. melanholik - вече разбрахте нали - ЛЕЖАХ В ЛУДНИЦА!
26.06.2008 11:46
Не е срамно, но и не помага. Единственото което ще ми помогне Болката да мине е да си довърша шибаната автобиографична книга и да си срежа вените след това. Само тя ме спира, мамка му скапана!!!
цитирай
4. candysays - виж, не исках да те засегна.
26.06.2008 15:14
Но и не можах да го избегна, съжалявам :(

Разбирам те по-добре, отколкото можеш да си представиш. И виждам Вътре в теб също повече, отколкото си представяш. Не само ти вървиш или си вървял по този път, има и други. Ето това е което ме дразни най-много при теб- че сякаш не разбираш, че не си само ти. С "Тъжни обстоятелства от миналото", с болка в душата си, с с Болка и с Мисия.
Аз същото мога да кажа за себе си.
И на мен са ми казвали, че се самонавивам навярно.. отдавна е било, та не помня много добре.

Номерът е другаде. Че аз успях да прогледна за нещата, хората и болките ИЗВЪН себе си. Това е единствения начин, път и т.н. за човек като теб и мен да се оправи. Защото в противен случай се превръщаш в егоист. В жалък, самосъжаляващ се егоист. А това никога не може да е Мисия за един човек, за който и да е, повярвай ми.

Аз успях, наред със своята болка, да усетя и чуждата. И това е освобождаващо, по някакъв начин. Това е Любов, това е Споделяне.
Когато и ако успееш да приемеш нещата такива, каквито са, и света, който мразиш и ти причинява болка, заедно със всичките му правила и шибани закони, такива, каквито са, когато спреш да риташ и плюеш като малко, безпомощно и обречено дете,(което не е искало да се ражда на този свят, но се е родило!) срещу тях- тогава ще успееш да скъсаш първите окови, най-силните, и ще можеш да тръгнеш, да поемеш по един нов Път, далеч по-светъл и ..широк, с хоризонт и въздух, който ще лежи пред тебе..


...Разбираш ли?
Поне малко?

П.С. Зная, че лудницата и лекарствата не помагат. Ако болката и травмата извират от душата ти.. И се коренят някъде дълбоко и далече.
Направи трансформацията вътре в себе си. Опитай се поне! Помоли се вътрешно.. Може и да стане.
Във всеки случай и да си срежеш вените, това нищо няма да промени.
Душата ти ще си остане същата. И отвъд, и след това.. И пак ще трябва да се мъчиш.. Травмите, раните не изчезват току-така. И не се лекуват със смъртта.. Сигурна съм.
Лекуват се единствено със ТРАНСФОРМАЦИЯ.
И не ме питай каква- не мога да го формулирам, не мога да ти отговоря.
Сам трябва да разбереш.

САМ ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИШ.

РАЗБИРАШ ЛИ?
цитирай
5. melanholik - напълно го разбирам.
26.06.2008 15:34
но не мога да го направя, това означава да изгубя себе си. сигурен съм че разбираш какво искам да ти кажа. Болката която съм изпитал ме е направила тоя който съм и трябва да довърша мисията си преди да се променя - а всяка промяна е равна на смърт, няма значение дали е физическа или промяна на дори и една частица от душата ми.

трябва просто да си напиша книгата, нищо друго не ме интересува.
цитирай
6. candysays - ...
26.06.2008 16:58
всъщност.. да, прав си..
Всяка промяна е равна на смърт. Но и на живот. Просто на човек понякога му се налага да избира, за съжаление. Между двете..

Но не е съвсем вярно, че ако се промениш, ще изгубиш себе си.. Да, разбирам те, и идеално разбирам думите ти, че болката ти те е направила онзи, който си - и при мен беше и е така, затова те разбирам.
Но няма да изгубиш себе си, при една трансформация, това трябва да разбереш.. Или по-скоро да повярваш, че е така, да го пожелаеш...
Трансформациите са за това, за да те "преместят" или издигнат на някакво друго ниво, но това съвсем не значи, че ще загубиш себе си, на новото, непознато ниво. Просто ще се надгради още нещо над това, което си, нищо няма да изчезне.. Болката също няма да изчезне. Никога напълно.. Говоря от личен опит.
Всичко, което си бил ще остане, но ще придобиеш сили и очи за един нов живот.. Стария те е ослепил вече, отнел ти е и зрението, и живеца, нали? Да не говорим за способността да се смееш.. от сърце, имам предвид. Отнел ти е способността да ти е леко.. на душата..

Добре, напиши книгата си, предлагам ти аз, щом е толкова важно за теб, и после, вместо да си режеш вените, опитай да направиш тази трансформация със себе си.. За да живееш. Ако това поне малко те интересува- живота, имам предвид. Нали след като си я написал книгата, след като си се излял в нея, няма да имаш нужда вече да останеш съвсем същия.. Нали вече няма да е толкова важно да не се променя и една частичка от душата ти?..

Надявам се, искрено, че не ти досаждам днес с тези мои коментари..
Искам, държа да ти кажа, че ти пиша не за да те нараня, или уязвя по какъвто и да е начин, а просто за да ти покажа, да се опитам поне, някакъв изход, път.. От добро чувство го правя, защото наистина те разбирам, и наистина се натъжавам от твоите писания, всеки път..

И държа да знаеш, че уважавам избора ти. И няма да кажа- "тоя идиот ще си реже вените, еми нека.." Ако го направиш, просто ще си кажа
(ако въобще разбера) че това е бил твоят избор, твоят път. И толкоз. Аз по принцип нито давам съвети на хората, нито ги съдя.. Всеки и без това сам си носи последствията от всичко, което прави, защо да се меся?
Но ми стана мъчно, затова ти писах..
Извини ме, още веднъж, ако ти досадих днес.

Кажи ми, ако не искаш да ти пиша повече коментари..
цитирай
7. melanholik - не се притеснявай, чувствам и разбирам че наистина си притеснена и заинтересована от ситуацията в която съм.
26.06.2008 17:07
не се притеснявай, знам че думите ти са истина, но просто съм уморен да ставам друг. искам да приключа със себе си. след книгата нищо не знам и не ме интересува. всъщност съм сигурен че ще стане бестселър, няма такава книга, като я публикувам тук (няма да я издавам на хартия, ще я пусна където мога в Мрежата) ще се радвам много хора да се поучат от грешките които са допуснали родителите ми в детството ми, ранното ми детство. Това е и идеята на книгата и смисъла на цялата ми болка - да направя така че поне едно дете да избегне моята тъжна и гадна сътба. Това ми е мисията.
цитирай
8. candysays - ...
26.06.2008 17:16
благодаря.. че ме разбираш правилно..

Да ти кажа, дори не е точно притеснение моето, или заинтересованост, а просто емпатия, разбиране.. И реших, че има смисъл да го изразя, да ти го покажа.
Самоубивали са се мои приятели, така че.......... Зная, че се случва, и зная, че не мога да променя нещата, и чуждите съдби.. И не искам това- прекалено е отговорно.

Трогна ме просто.. А с последния ти коментар, стана и по-разбираем, по-близък, и конкретен..
Какво ли трябва да са ти причинили родителите ти, за да си такъв днес?.... :(((
А щом това чувстваш, че е твоята мисия- значи е така.
Успех.. колкото и да звучи не на място в случая.....
цитирай
9. melanholik - звучи прекрасно.
26.06.2008 17:26
радвам се че те има.
цитирай
10. candysays - ...
26.06.2008 17:37
тук вече няма какво да кажа..

(а цял ден чета неща на и за Димитър Воев, и вече ми е едно.. нямам думи.. Току що прочетох и разказа ти "Полянката", за момчето, което се люлее.....)

...Надявам се някой ден да те има.. щастлив.
Дори и да е "на друго място, в друго време"............
цитирай
11. melanholik - аз те разбрах че си прекрасна, още педи да ми споделиш че харесваш Воев:)
26.06.2008 17:44
и аз се надявам...

ПС. - Можеш ли да ми кажеш от къде да си дръпна "поздрави от мен боговете"?

И поздравче специялно за теб:

youtube.com/watch?v=2z3DX3nytX8&feature=related
цитирай
12. candysays - ..благодаря ти :))
26.06.2008 21:57
Ето тук я има книгата:
http://newgeneration.hit.bg/main.html
кликваш на "творчество" и оттам има 6 картинки, като първата е "Поздрави от мен боговете"- кликваш на нея и четеш.. ;)

Мерси и за поздрава! За първи път слушах тази песен специално, хубава е, обичам Sisters.. :)

Аз пък те поздравявам с това:
http://youtube.com/watch?v=C7uTUZhsSow&feature=related
Надявам се да ти хареса :)
("Martyr" значи мъченик..)
цитирай
13. анонимен - qnoYXBXJQWk
24.05.2011 08:22
Hey, youВ’re the goto exrpet. Thanks for hanging out here.
цитирай
14. анонимен - MOmJFVSjpJ
24.05.2011 15:13
CJYOic <a href="http://syqftnvquzgb.com/">syqftnvquzgb</a>
цитирай
15. анонимен - UgKKwguvgXOWOjelLF
25.05.2011 18:30
1vvtTs , [url=http://glhwikhokmqk.com/]glhwikhokmqk[/url], [link=http://fhgmwchffozb.com/]fhgmwchffozb[/link], http://fipqidnpfdtz.com/
цитирай
16. анонимен - CUSpHmvgYKWKi
28.05.2011 14:44
PPWbr7 <a href="http://wliulpmitjmy.com/">wliulpmitjmy</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: melanholik
Категория: Изкуство
Прочетен: 264841
Постинги: 72
Коментари: 469
Гласове: 536
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031