СТРАННИ РАБОТИJ

 

Понеделник отишъл

при Вторник, да каже

на сряда, да пита

Четвъртък, дали

Петък е казал на

Събота, че в Неделя

е празник.

 

... Във Вторник

стават странни

работи...

 

 

 

 

H2SO4

 

Оранжев ден мълчи.
Заспало утрото
едва помръдва.
Слънцето поглежда
с гурлясали очи:
студено е в душата
му - нощта си тръгна.

Депресирани
идиоти мълчат.
Надрусани скинари
пеят песни.
Разтворените
рани кървят -
раните били са
пресни...

 

 

 

ЩАСТИЕ:

 

"1998 - 1999

Щастие има..."

- Надпис издълбан

върху раклата

с игла.

 

 

...Щастието беше

най-голямата

мечта на детето,

още неразбиращо

света.

 

 

Сега му е все-едно,

само дето

му се драйфа

от всичко...

 

 

 

 

СЛАДКИТЕ 16:

 

На 6 си, а очите ти са тъжни,

на 9 вече слънцето изгасва,

на 14 ти се иска да умреш,

на 16 рухва твоята вселена,

на 20 преоткриваш самотата,

на 21 откриваш Корена На Болката,

на 22 - и вече ти е все едно,

и драйфаш отегчен

в градината с цветята.

 

 

 

СТУДЕН ЖИВОТ:

 

Черна дупка,

тъжна дупка,

тъжен хаос,

тъжен ден.

Гасне пламък,

гасне огън,

гасне жаден

и студен.

 

Черно слънце

черно плаче

с черни сълзи

и мълчи.

Леден вятър

гали страстно

тъжни, ледени

очи.

 

.......

"Здравей,

здравей,

студен

живот;

аз ще

приема

твоя

шанс" -

Димитър

Воев

 

 

 

ГРЕБА:

 

Студено небе

 

замрази тишината,

 

самотен греба

 

с веслата в реката.

 

 

 

Пада луната...

 

Зората изгрява...

 

Паля лулата -

 

ръцете ми сгрява...

 

 

 

 

 

(Из цикъл "депресантска лирика")

 

 

 

* * *

 Срежи ръцете си и

в огъня хвърли ги,

предай мечтите си и

после забрави ги;

 

потъваш бавно

в хладното пространство -

разбий оковите

и тръгвай в странство...

 

Съзирам пътя, но

пред мене той чернее,

"това е твоят път" -

сърцето тъжно пее,

 

в стаята ми мислите

изгниват -

(взаимстване):

пламват,

             угасват и

                                изстиват...

 

 

 

 

 

АЗ СЪМ:

 

Аз съм атоми, разляти в теб,

аз съм мисли, гниещи на пода,

аз съм корени, загнездени в пръстта,

аз съм тихо тъжно ускорение,

аз съм тъжни мисли за смъртта,

аз съм топли ласките на мама,

аз съм чувства, изтичащи в плач,

аз съм топла длан, отпусната на твойта,

аз съм сълзи на порастнало дете,

аз съм котка, търсеща те в мрака,

аз съм твоето усмихнато лице,

аз съм твърди устни от стомана,

аз съм "екстази" фалшиво,

аз съм твойта тиха лудост,

аз съм: "мойта липса те свестява",

аз съм поглед, който те поглъща,

аз съм бебе, сочещо дъгата,

аз съм вени, тъжно не прерязани,

аз съм малък и на гробище се смея,

аз съм панталони със от семки дупки,

аз съм: "снощи тъжно Лора ме отряза",

аз съм тъжен път към рая,

аз съм мъртъв и от гроба се усмихвам,

аз съм калиев цианид,

аз пиян съм и по мен разливам бира.

 

... Ти си Някоя Си Там...

Ти си уравнение със стотици неизвестни.

... Имах двойки по математика

(но обичах физиката и

ходих на олимпиади)...

 

 

 

ЗА6ТО?:

 

Защо мълчи над мен дъгата,

изтъкана от разкъсани цветя?

Защо мълчи във мен душата,

изтъкана от подпалени поля?

 

Защо студен е този свят,

и топлите сърца изстиват?

Защо студен е всеки цвят

и топлите очи загниват?

 

Защо боли от белотата

на зимното, замръзнало небе?

Защо боли от тишината

на голямото, замръзващо сърце?

 

Защо телата ни тежат,

когато искаме да литнем на високо?

Защо телата ни крещят

когато пак

                     е

                          толко`

                                       празно

                                                         и

                                                             широко?