ИЗБЛЕДНЯВАТ КАРТИНИ:

 

когато тъгата ме стисна за гърлото

бях още на шест. не исках да плача,

но небето се сриваше в миг когато

удари детски отекваха в моята същност

за да престана да виждам света и да

потъна дълбоко в душата си.

 

причинноследствени връзки

завързаха възел за да мога да

плача без спир.

но аз изплаках сълзите си

бавно,

и когато ми дойде да плача

за своя живот

да плача с мастило.

 

зелена бе ТЯ и ми отвори очите,

и ми върна смеха и ми върна

душата.

 

сбогом любима, от тебе

боли ме

от спомени стари

сърцето кърви.

 

но пак ще се срещнем когато

години дарят ме с купнеж да се

върна някъде тук.

 

и спомени стари отново

почувствам

от старата лента на моя живот.

 

...избледняват картини.

 

 

 

 

.........................

 

Има ме, няма ме,

тук съм, там съм,

искам, не искам.

Колебая се.

Застинал съм.

Натрупвам се.

Застоял съм.

Не чувствам:

слънце,

угаснало е.

 

 

МИЛА МОЯ:

 

 

Мила моя, прекрасна, зелена,

ти пренесе ме в друга вселена,

и отми от душата ми тъжната болка,

запълнила с кадри цялата ролка,

на моя живот, не познал красотата,

в отблясъка лиснат щом пада сълзата,

и показа ми нощем как пеят цветята,

и вятъра как разлюлява листята,

и как - сини - над мен небесата,

грижовно прегръщат с усмивка земята.

 

...затуй ми е тъжно, когато те плюят

разни непросветени индивиди,

Бог да ИМ прости,

ако може!

 

 

 

ХЛАДНО Е:

 

Хладно е. Вселената притихнала зей,

звездите са истинали и гледат празно,

луната е ранена и оранжева кърви,

опитва се да грее, но безумно е, напразно.

 

А аз лежа си сам на двора, скрит във мрака,

люлян от пулса на заспалата Земя,

какво ли някога и мене там ме чака,

не се замислям. Просто пуша и мълча.

 

 

 

 

ЛЮБОВНИ ДРЪНКАНИЦИ:

Планетите са влюбени и гонят се неспирно,

осъдени за миг безумно кръгли да пресичат

тъжните си орбити, крещейки в мрака силно,

че безумно, безпощадно и безкрайно се обичат.

...

Котките се срещнаха и мигом се познаха,

някак се подушиха, танцувайки във мрака,

една за друга са - това го те разбраха,

в очите си зелени... ... ... ... ...  го съзряха.

...

Момиче и момче пътуваха със влака,

лице срещу лице, сами в едно купе.

Дори не се погледнаха и само си мълчаха:

срамежливите половинки на едно сърце.

 

 

 

 

ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИJ

Денят се усмихва, изпаднал в несвяст,

кристални и топли са капките дъжд,

разляти за кратко над утрото сънено.

... разтвори ме тъпия вакуум,

запълни с мен хладното утро

и движенията станаха трудни.

 

 

... толкова съм подтиснат...

... напоследък често ми причернява...

... ставам прозрачен... (това май го

нямаше в оная тъпа реклама:)

 

 

ИЗВОД 1: ... толкова е тъпо да ти е

тъпо, когато ти е толкова тъпо...

 

 

ИЗВОД 2: Някакъв старец пукна нощеска.

(демек, било му тъпо и на него)

 

 

ИЗВОД 2,5: Бабата също пукна.

 

 

ТЕОРЕМА 1: Водният дух се наяде с праз.

Дъхът му стана оловен. Изгубил си диска

на "гарбидж" и пожълтял от сдух небесен.

 

 

товакоетостававглавататиепростопри-

чинатадасидрънкашнеквисупертъпотийот

коитотиставаощепо-тъпоновъпрекитова

ебезсмисленодоболка.

 

 

... абе, тия дни много старци зеха

да фъргат топа. един топ падна на

главата не некво дете и го приспа

завинаги. Некво ми е жал...

 

 

Облаче се протрива бавно в луната,

изпаднало в лудешка възбуда.

Стига до края (до ъгъла на стъклото

и вече изчезва и вече го няма).

 

 

... вампирът ме гони със чесън. На-

право ми се гади. Ще го подгоня с

праз и ще драйфам след него.

 

 

... вселено заспала, вселено зажмала,

вселено противна, разбила кристала,

вселено, привикнала с вечния кикот,

вселено, отиде си тъпата някаквост.

 

 

Някъде нещо се случило (преди да

престане да се случва).

 

 

Хималаите, Хималаите, Хималаите, Хейййй...!

Ехооо!

 

 

ВАЖЕН ИЗВОД:1 В стаята ми има извънземно. Огледай се -

и при тебе има.